Nutri Q - Интегрално подхранване » Подхранване с кристали

Подхранване с кристали

"Питание кристаллами" книга Бена Челеро

Автор: Бен Челеро
Година на публикуване: 2013

Една от версиите за произхода на човека гласи, че човекът произлязъл от кристала, който отделил първото семе. Какъв е бил този кристал трудно може да се определи днес. Възможно е той да е отговарял структурно на янтара, както смятали римляните или в частност Плиний Стари, който определил не само структурата на кристала, но и аромата му. Възможно е впрочем да не става дума само за един кристал, а за цяла група. Според Йоан Богослов човек е изграден от дванадесет кристала, които образуват тринадесети – душата му.

Ако приемем, че кристалите са станали всъщност първообразуващите форми за човека, тогава разбираме защо хората са започнали да опознават структурата на пространството и да го описват по аналогия със структурата на кристалите. Хората възприемали всичко, което ги заобикаляло, като елемент за въздействие върху пространството, тук определени оси и ъгли показвали как различните форми влияят върху пространството — като този тип възприемане било аналогично на човешкото възприемане на кристалите. Тук, разбира се, трябва да отбележим, че възприемането имало тогава природни, а не битови функции.

Древните хора разглеждали света от гледна точка на минерализацията. И ако приемем, че човекът е произлязъл от кристала, тогава целият му живот може да се разглежда от гледна точка на кристализацията. Човекът и животът му били разглеждани в съответствие с определен вид кристална структура.

Самото възникване на кристалите имало небесна, земна и човешка природа. На земята те били най-често свързвани с водата, небето и планините. Формообразуването на човека като цяло най-често било разглеждано във връзка с определени планини и кристали. Планините били разглеждани от позицията на тялото. Планината можела да има митичен (т.е. символичен първообраз) и човешки аспект. Древнокитайският ръкопис на Сан Хейдин „Древни сказания за планините и хората” (V век пр. н. е.) например говори именно за съответствието между планините и хората.

Корените на самата наука за кристалите всъщност ни връщат чак в древността при китайците и при египтяните, които провеждали множество различни опити с кристали и камъни. Такова сериозно отношение към камъните срещаме, разбира се, и в латиноамериканската, келтската и индийската култури. Най-чувствен аспект, свързан с преживяването и вкуса, намираме у древните гърци (Теофраст), а след това и при римляните (Плиний Стари).

Впоследствие разбирането за камъните било подчинено на възприемането на кристала като философски камък, т.е. камък, който може да генерира енергия. Първите, обърнали внимание на този факт, вероятно са арабските алхимици ал-Бируни (973 – ок. 1050) и Авицена (980 – 1037). Голяма част от работата на тези алхимици обаче била засекретена от суфийските мистици. Според една от версиите, между другото, известният Граал също бил тълкуван като определен вид кристал, вероятно цинобър или винен камък.

В средновековието алхимиците се опитвали да получат от кристалите безкрайна, неограничена енергия. Тук трябва да отбележим, че тайната на кристалната структура на минералите не дава покой на различни изследователи, мистици и учени дори до днес, въпреки факта че в началото на XX век кристалната структура бива определена научно и физически.

1669 година се счита за годината на появата на науката кристалография, благодарение на работата на Еразъм Бартолин и Николай Стенон, които обобщили знанията за кристалите и описали собствения си опит по темата.

Самата наука за кристалите се появила благодарение на труда на норвежкия учен Виктор Мориц Голдшмидт. Именно тази наука ни връща към първоначалното разбиране на кристалите като камъни, които имат тяло, т. е. структура. Като цяло науката за поведението на кристалите говори за тях като за живи организми, а самото им поведение не се оразличава от поведенческата структура на човека. Разликата е в това, че енергията в кристала е по-съвършена и по-високочестотна. Кристалите започват да се разглеждат геометрично, така както са ги разглеждали древните. Ако този подход се сравни с даоистката концепция, тогава той може да се приеме за нейно научно доказателство.

На човека, фактически, отговарят 12 вида кристали, като всеки от тях има от енергийна гледна точка 7 части. Осем от тези кристали могат да изведат човека от временното пространство в безвременното. Всички те се наричат с едно общо название – цинобър. Вътре в тях има три съвършени ритъма, описвани чрез три кристала – златото, среброто и един от кристалите, който отговаря на конкретния човек (например елмаз) и го свързва с нефрита като съвършен генератор на енергия.

Така изкуството за превръщане на метала в злато, което сме онаследили от средновековните алхимици, е понятийно обусловено от прекристализирането, което може да бъде свързано както с вътрешното подхранване, така и с преустройването на структурата на самото тяло (в съответствие, например, със структурата на ясписа или на златото).

Олег Черне ©

 

По-подробно четете на сайта на автора.