Nutri Q - Интегрално подхранване » А какво става с маймуните?

А какво става с маймуните?

А какво става, да кажем, с маймуните? Те са постигнали съвършенство във взаимното пощене. И заложената в тях по природа геометрия на мозъка не ги прави нито по-добри, нито по-лоши, затова ние можем да правим експерименти с тях и да бъркаме в техните вътрешности. Обаче с човека това няма да сработи. За начало ние трябва да формираме усилие, което да прилича на усилието на маймунски мозък, така че да спрем програмата му да се влошава.

И, да ме прощавате, но дали откритията на О‘Кийф, който умъртви хиляди мишки и плъхове, позволяват на хората да направят някои изводи? През 2014 г. Джон О‘Кийф, Мей-Брит Мозер и Едуард Мозер били удостоени с Нобелова награда в областта на физиологията и медицината за откриване на клетки, показващи геометричността на мишия мозък. Всъщност, това е нещо над което работи всеки йогин, без дори да го разбира. Ние говорим за постижения, но не разбираме, че именно мозъкът на мишката ни позволява да правим с експерименти с него. Той е като конструктор, който е по-съвършен отколкото при маймуните и още по-съвършен отколкото при човека, що се отнася до промените в ДНК.

А что, скажем, с обезьянами? Статья про мозг Олега Чернэ

а) Амигдала б) Темпорален дял в) Хипокампус

Нашият мозък, разбира се, има по-висок потенциал, но той се е ориентирал към раздразнение и към много излишни действия, което го прави неспособен да решава постоянни задачи в краткосрочен план. При такова съществуване той просто блокира всичко.

При това не трябва да забравяме за заложените в мозъка нарушения и раздразнения. Това значи, че проблемът може да се развива вътре в мозъка и, когато излезе на повърхността, мозъкът да не е способен да го реши. Излиза, че много неща зависят от комбинацията на фактори, които ни раздразват и които се определят от работата на нервната система.

По този начин, притежавайки съвършен мозък ние оставаме несъвършени от гледна точка на неговото развитие и обслужване. Това трябва да ни насочи към изучаване на неща, които в природата работят по-съвършено. Да речем, това което геометрически предопределя действията на мишките и има постоянно усилие. И то е свързано със слепоочните дялове. Възниква въпрос: как ние работим със слепоочните дялове, за да поддържаме постоянно усилие в тя? Ами никак. Те, както и останалите дялове на мозъка, съществуват в човека по един остатъчен принцип. А именно с това трябва да започне синхронизацията на мозъка. Синхронизацията е и задължително условие за промяната на ДНК.

А что, скажем, с обезьянами? Статья про мозг Олега Чернэ

Тъй че ще започнем с това правилно нещо, което имаме, а именно – хипокампуса с неговите геометрично правилни клетки и пирамидални неврони.  Без изграждането на слепоочните дялове или, енториалната кора, ще ни бъде трудно да вървим нататък, тъй като в нашата глава вече има много нарушения и поражения, в резултат на което тя престава да бъде цялостна геометрична мрежа и остава само биохимично функционално свързана. В подобна ситуация функцията на мозъка като такъв става вторична.

Необходимо е да се усъвършенстват връзките между невроните в главата, които са предостатъчно. Пречат ни, обаче, органите на сетивата, които сме свикнали да раздразват мозъка. Те първи го разсейват, пречейки на естественото възприятие на пространството (където под пространство се разбира всяка вълнова среда).

Следващият аспект, който на мнозина ще се стори странен, е положението на главата. Ако главата не се научи да помни своето положение, а само виси върху тялото, нищо няма да се получи. Не главата е прикрепена към човешкото тяло, а тялото към главата. При маймуните главата е прикрепена към тялото и е част от геометрията на тялото. А у нас тялото трябва да стане част от геометрията на главата. И това вече не е просто положение, а усилие. Когато тялото работи от главата, картата за движението на невроните става съвсем различна. При човека главата е не само обща част на тялото, но и самостоятелно тяло, което при определени условия може да съществува независимо.

А что, скажем, с обезьянами? Статья про мозг Олега Чернэ

При животните ще бъде по-правилно да разглеждаме главата като част от тялото. Именно затова при животните системата на работа на мозъка е в пъти по-стабилна в сравнение с човешката. При човека мозъкът пречи сам на себе си, тъй като системите са много повече и те не са центрирани, а в процеса на живота и допълнително се разпускат.

И понеже клетките образуват в мозъка различни мрежи, те трябва да се зареждат. Затова ние имаме два пътя: да зареждаме веригите чрез раздразнение и възбуда, от които зависим;  или да сами да формираме енергиен импулс и разряд, за което споменах, говорейки за зиготата. И изобщо, процесът на електростимулация на мозъка е доказал, че той е процесор и в процеса на промяна на честотите ние помагаме на мозъка. А това става именно при мислене.

Трябва да се помни, обаче, че всяка допълнителна стимулация на мозъка е опасна, понеже тя може да пренасочи или да разкъса невронните мрежи. Усилието трябва да се насочи към синхронизацията и връзката на мозъка с ДНК, за да може структурата правилно да обработва тоналността на мозъка. Пренебрегването на това разбиране ще доведе до загуба на контрол върху мозъка, което се наблюдава при множеството адепти на различни учения и течения, които често стигат до състояние на неадекватност.

Другият интересен аспект са хората, които поначало са тръгнали в правилната посока, но заради бързане или липса на умение само са променяли напрежението в главата, без да го синхронизират. Те всъщност стават още по-неадекватни за обществото, тъй като не могат да обяснят случващото се в главата им. Те са развили определени процеси, без да са развили операционната система.

А что, скажем, с обезьянами? Статья про мозг Олега Чернэ

Отсъствието на правилна взаимовръзка нарушава картирането на мозъка в пространството. Тоест хората четат информацията, да речем, от по-високочестотно поле, а я обясняват чрез по-ниски процесорни възможности, които те са развили преди да отплуват в своите духовни братства. Това значи, че дори наличието на координационна мрежа не позволява на човека да я разбере. Ето защо, преди да се втурнем да повишаваме своите екстра-способности, първо е важно е да опознаем реалната анатомия на главата. Това изисква разбиране не толкова за дяловете на мозъка, колкото за напрежението в тези дялове.

Различни групи неврони се възбуждат при различни условия на външно въздействие, които превишават възбудата на вътрешното въздействие. Всъщност, външната среда отвлича мозъка от ДНК. Това може да се проследи дори в такива ситуации като разходка в гората или слушането на музика. За невроните това са различни плътности, в които те се лутат. И, ако ние оставим ДНК без надзор, тя започва да адаптира сама себе си.

© Олег Черне