Алхимично хранене

Алхимичното хранене е създадено с цел подхранване на костния, гръбначния и главния мозък. То не само увеличава жизнеността ни, но и ни развива. Ключовият аспект при него е именно функционирането на мозъка. Това е геометрично-кристален вид подхранване и неговото включване предполага да сме наясно с правилното физическо положение на тялото, както и с правилното движение и дишане.

Позата и геометрията на тялото са централен елемент в умението да приемаме енергия отвън, да я усвояваме и да активираме собствената енергийна циркулация в тялото. Ролята на енергията е не просто да поддържа нашия живот, но и да ни подхранва. Ето защо алхимичното хранене разглежда положението на тялото, движението и дишането като видове подхранване. Тук обаче се сблъскваме с първата трудност: трябва да разполагаме с едно първоначално ниво на енергийно дишане, което ни дава възможност да образуваме вътре в нас цинобър. Способността да култивираме подхранването вътрешно ни води към онова, което се нарича „цинобър”. Казано иначе, създаването на цинобър е свързано с нашата способност да регенерираме енергията. Ако успяваме да регенерираме енергията вътре в нас, това означава, че сме овладели цинобърното (или алхимичното) хранене. Същото се отнася и за умението ни да дишаме по алхимичен начин, да се движим, да мислим и да приемаме есенции алхимично.

Това, което отличава алхимичното от останалите видове хранене, е „цинобърът на мисълта“. Това е състояние, в което мозъкът ни трябва постоянно да тренира съзнанието. Всъщност, по-правилно е да се каже обратното: че „съзнанието ни трябва да тренира мозъка“. Представете си, че в главния мозък имаме група хормони, които непрекъснато трябва да раздвижваме по някакъв начин. Ето затова ни е нужно цинобърно съзнание. Трябва да можем да вникваме в мисълта, трябва да знаем как да я формираме правилно и по какъв начин тя може да влияе на храненето ни.

Алхимичното хранене ни осигурява допълнителен източник на енергия, а „цинобърно мислещият” човек я получава постоянно. Така че е полезно да мислим – защото, освен всичко друго, мисленето е и източник на подхранване за мозъка. Без него той спира да функционира, разлага се и се губи цялостност.

Повече четете в книгата „Алхимия на духа“.

Олег Черне ©