Хранене на мозъка със съзнанието

Нашият мозък представлява електрическа машина и следователно – трябва да се зарежда. Ако ние не го правим, клетките на мозъка ще го изискват от нас, което значи, че ще търсят раздразнител. Затова ние или сами продуцираме, генерираме енергия, или нашата нервна система ще ни накара да нервничим на тази тема.

Нека да погледнем върху нашето поведение в пространството. Това ще бъде или реакция, или резонанс с информация, или размисъл, но най-често това е представление, което се опира върху някаква реакция (преди всичко по отношение на хора).

Всъщност, това е формирало науката риторика като изкуство за възбуждане на пространството, което съдържа една интересна тема – наблюдаване на собствения си мозък и, съответно, неговото хранене.

Важно е да се въведе понятието за познаваемост на мозъка чрез самия мозък. Тогава ние можем да познаем идеята за единичността на ума, както и идеята за неговата множественост. Това е важно за разбирането възможността на знанието, а не просто неговото наличие. За мозъка е важна потребността от знание, иначе той ще изпитва потребност да бъде в състояние на раздразнение. В това се заключава особеността на сигналната, електростатична функция на мозъка.

Мозъкът е съотношение между мисъл и съзнание или познаващ и познаваем. Когато се обръщащ към аудитория, трябва да разбираш, че пред теб са хора с различни условия за възбуждане на мозъка. Това не са просто поети, музиканти, писатели, строители, учени, медици. Това са хора настроени към различно възбуждане.

При все това, заедно те образуват оркестър, хор, който зависи, например, от една идея, вяра. Или пък са се формирали под влияние на няколко възбуждащи интереса, които стоят по-високо от персоналните. Да речем, пари.

Следователно, когато поставяме пред мозъка задача или изискване, ние не просто го караме да живее с този процес, ние го захранваме. Разкривайки мозъка за познание ние го храним, а това съдържа елемент на усилие, където процеса на познание е по-важен от това просто да знаеш. Защото, когато не можем да познаваме, ние не можем и да се настройваме към някакво знание, а и да храним мозъка си. Ако ние не сме разкрили мозъкът към познанието на темата, то какво значение има за какво става дума? Ние не можем да чуем повече от това, което рефлекторно сме свикнали да чуваме. Ако ние не научим мозъка да се учи, той винаги само ще се поучава, без да бъде способен на усилие и внимание.

Добре е, ако вие сте роден Гьоте. Но как да станеш Гьоте? Мисленето не е възможно без съсредоточаване. Човекът не може да мисли без да умее да храни мозъка. Всъщност, самото мислене представлява хранене на мозъка. За какво ни е философията на Шопенхауер, ако ние не опознаем начинът на своето мислене, а още повече – и на неговото мислене.

Извинявайте, но преди всичко трябва да се локализира задачата, за да не ни пречат грапавините. Мозъкът създава визуалност на света ни. За нас е важно не това, което виждаме, а това, как мозъкът обработва видяното; не това, което чуваме, а това как мозъкът обработва чутото; не това, което ние ядем, а това как мозъкът обработва вкусовете. И най-важното не е това, че имаме мозък, а това, какво преживяване получаваме от факта, че имаме мозък.

Ако мозъкът не работи и не обработва, той повече реагира на храната или музиката, не се захранва от нея, а само се раздразва. Да живееш без мислене е като да живееш без пространство вътре в себе си; без познаване на функциите,  например, на нашето тяло; и без заобикалящо пространство, защото нашето познание се ограничава от временни, случайни фактори, които също хранят нашия мозък, но в ущърбен формат.

Важното е да се започне анализ. Но това означава способност мозъка да улавя от пространството идеи, да ги групира и да има усилие, за да ги асимилира.

© Олег Черне