Раздразнено черво

Ако искаме да се освободим от разстройствата, свързани с храненето, трябва да доведем разстройството на мозъка до състояние, при което той вече не реагира на тези разстройства. С този особено сериозен въпрос се е заела генетиката, за да може, например, да спре процесите на усвояване на мазнините.

Времената, когато науката служеше на човека, са вече отдавна отминали. А и хората днес не се нуждаят от нея. Те се нуждаят от средство, което да предотврати развиването на затлъстяване или инсулино-резистентността, от препарати срещу диария или запек, срещу подут корем… Когато човек живее с раздразнено черво, язвен колит или болест на Крон, що за човек е той? Как се нарича човек, който сам е довел себе си до подобно състояние? Неговият раздразнен мозък зависи от раздразненото му черво. А кой е този раздразнен човек?

Той е бизнес-единица за търговците на всякакви медицински гадости. Той кара бизнеса да му продава нещо, а бизнесът кара учените да работят върху мишките си, усвоявайки бюджети. Докато това, че за апетита трябва да отговаря не раздразненото черво или стомах, а мозъкът, скоро няма да има кой да чуе. Дори днес не са много онези, които са готови да слушат.

Ако червото раздразни мозъка, този дразнител може да бъде изключен, за да се подпомогне разстройството на хранителното поведение. Но да не забравяме за забавните елементи като удоволствието. Химични вещества се използват, за да се имитира удоволствие – ето какво ни чака в замяна на консумирането на храна, която дразни червото.

Изобщо никой няма да остави мозъчните неврони да си съществуват просто така и една болежка ще бъде заменяна с друга. След като на хипоталамуса му е причинено хранително разстройство, остава това разстройство да се пренасочи към друго и да се обяви важния принос в науката за раздразненото черво. Впрочем интересно би било да се проверят учените на тема раздразнено черво, преди човек да се вслуша в техните съвети. Нали трябва да се действа по принципа „виж този, който те съветва, а след това слушай какво те съветва“. И тук не става дума за гладуващите йоги и затлъстелите учени, а за принципа.

Защото всички ние сме следствие от навиците си, а те – следствие от раздразнения ни мозък, и ако той е раздразнен от червото, то независимо зад какви имена се крие това, същността няма да се промени. Заложниците на анти-храненето стават вредители за всички. Защото тук става дума за неконтролируемото поглъщане на нещо. Като въпросът е не в това, което поглъщаме, а в нашия апетит към храната. Т.е. апетитът към консервантите и добавките са създали вече нови поведенчески навици.

А що се отнася до онези 50-70% от хората с раздразнени черва, то тези хора са врагове не само на себе си, а врагове на цялата нация, на цялата култура. Те не са в състояние да се интересуват от храненето, защото всичко, което противоречи на техните навици, ги дразни още повече, отколкото раздразненото им черво. За тях полезната информация е безполезна, а това е немалък проблем и за нормално хранещите се, на които им натрапват идеята за полезната информация, която се разиграва изключително лесно, в противен случай в магазините нямаше да има толкова много боклуци.

Това, че хората не ги информират какво е вредно и какво полезно, не е проблем, проблемът е в културата и знанията за това как да се храним – с внимание и съсредоточеност, от които раздразненото черво ни отвлича.

© Олег Черне