Многомерни звена нуклеотиди, или карма в действие

Многомерните нуклеотидни звена представляват фундаментален проблем и неговото разбиране трябва да започне от разбирането на мозъка. Докато обаче се опитваме да мислим чрез равни категории, тоест – чрез стереотипи, ние ще имаме и стереотипно понятие по този въпрос.

Интерес представляват изследванията на биохимика Азиз Санджар, който възможно е бил по-близко от всички други до разбирането на това, че ДНК-то може да се промени. Той, обаче, е бил толкова погълнат от ремонтната база на ДНК-то, че, по мое мнение, просто се е разминал с решението на проблема. Всъщност той е доказал, че светлината влияе върху ДНК, което напълно се съотнася с влиянието на определена честота на мозъка върху ДНК. Но той не е сменил темата, не е показал пътя, и не е добавил лабораторни изследвания по дадения проблем.

А доказателствата за това, за което говоря, може да намерим именно в това направление. Искаме или не, ние всъщност можем самостоятелно да променяме ДНК-то и това е най-интересното. Въпреки че нашият организъм може да прави много неща и самостоятелно. Това, разбира се, е сложно, но затова пък е безплатно (относително безплатно). Накратко, Санджар заслужава похвала, но не повече от това (и според мен е по-достойният за получаване на Нобелов награда, от другите дама колеги, с които я е разделил).

В случая се изисква разбиране на многомерните нуклеотиди, но от друг ъгъл.

Всеки нуклеотид представлява триизмерно базисно съединение, състоящо се от енергии, които се описват с процеси на биохимични реакции. Те са три на брой и всяка отговаря за свой спектър от енергии. Единият е свързан с рН средата, другият – с преноса чрез храна, а третият – с въздуха. Или със захар, азот, фосфат. В обичайния механизъм всичко е смесено, но в реалността това представлява изометричен план.

Ако не разбираме този план, ние няма да разберем и направлението, и всичко ще стане грубо и условно. Ако имаме активни, да речем, пет съединения на нуклеотиди, картината ще бъде една, ако те са осем – съвсем друга. Но в нас има заложени 13 групи, връзки нуклеотиди, където една част е извън наше подчинение и на определен етап може да образува сложни заболявания, като например, рак. Проблемът на рака се състои в това, че ДНК-то не усвоява някои нуклеотидни групи.

Следователно, по състава на нуклеиновите киселини ние може да определим на кое от полета се намира човек и, съответно, в какво направление или под какво влияние:

• аденин (А);
• гуанин (Г);
• цитозин (Ц);
• тимин (Т).

Съвършената човешка молекула се състои от 12 нуклеотида. А може би и повече? Да, това е възможно, което значи, че в природата на човека са заложени свръхчовешки параметри. Но само по себе си това няма да ни помогне, ако съзнанието не влезе в контакт с цялата структура на ДНК, която, всъщност, крие от нас собствените ни възможности.

Много от нещата, за които пиша са фантастика за научното общество. Вярно е, обаче, че самата наука вече наваксва в осъзнаването на тези понятия, макар че възникват изисквания към мозъците на тези, които се занимават с това. Нали съществуват матерна и дъщерна ДНК нишка и те имат различни напрежения. И ако нишката е свързана с напрежението на главния мозък, това е едно, а ако тя е свързана, да речем, с напрежението на костния мозък – това е друго. А какво представляват нуклеотидите? Това е понижаване работа на организъма зададена от природа, когато една нишка започва да се сблъсква с друга. Може да се каже, че това е реализация на кармата в действие. Да се говори, следователно, че ДНК-то защитава стабилността на човешкия геном, е опит да се излъжат процесите на макрокосмоса.

© Олег Черне