Мозъкът като инструмент за промяна на ДНК
Учудващо е, но като един абсолютно програмиран модел, човешкият мозък притежава възможността да се освободи от своята програма, стига разбира се да достатъчно силно напрежение, което да не се свързва с природата, която ни е образувала.
В света на научните постижения твърдението, че ДНК може да се промени изглежда абсурдно, макар че в тази област вече има много успехи – например от китайски учени от Университета в Чжуншан, Гуанджоу. Специалистите от този университет са успели да заменят участък от ДНК, отговорен за развитието на сериозно заболяване. Нобеловата награда по химия за 2015 г. е била присъдена за изследвания в областта на методите за възстановяване на ДНК. Получили са я шведът Томас Линдал и американците, Пол Модрич и Азиз Санджар.
Обаче тайната на всички възможности, свързани с ДНК, се крие в различните условия за съществуване на генома. Той се подчинява само непосредствено на човешкия мозък, било то случайно или специално. Именно затова е важно да се познаят възможностите на мозъка.
Освен това, само мозъкът може да се намеси в програмата без да травмира личностната природа на човека, неговият персонален код. Разбира се, много неща зависят от това, с какво напрежение на мозъка се раждат хората и могат ли да коригират работата на мозъка си отвън, т.е. да се подхранват с привнесени вълни, които се свързват с напрежението, съществуващо в главата (например, в хипоталамуса).
В древността задачата на подобна работа се е свеждала до получаване на нов вид напрежение чрез изменение формата на черепа и, съответно, мозъка. Въпросът е само в способността (или неспособността) на ДНК да приема допълнителното напрежение в мозъка, когато то се генерира насилствено отвън.
Ако ние го правим сами, вътре в себе си, това означава, че ДНК-то допуска подобна работа и това само по себе си е доста любопитно.
Приспособяването на човека към нови реалности и изменения в живота е функция на ДНК, която крие множество възможности. В нашата ДНК са скрити много неща, които не се проявяват, тъй като вибрацията на ДНК е онова висше вътре в нас, което ни определя и само мозъкът и усилието му може да я разкъса. Ето защо основната грешка на човешкото съществуване е неразбирането на връзката между мозъка и ДНК. Това води до образуването на незавършени вътреклетъчни процеси, които включват репликацията (синтез) и транскрипцията (изграждане) на ДНК. Въпросът за свойствата, които са способни да разширят нашите възможности, е въпрос на мозъка.
Тоест, ние сами се ограничаваме с това, което ни ограничава. Ала нали трябва да ни интересува не само копирането на клетките, но и тяхното усъвършенстване. А усъвършенстването на клетките е усъвършенстване на копирането им. Ако ние не подобряваме копирането, то процесът на копиране само ще се влошава.
© Олег Черне
